Американска история-х е един изключително въздействащ филм,отразяващ живота на Дерек Винярд-квартален водач на нео-нацистко движение.Неговият баща,който е бил пожарникар,е убит от черен наркопласьор,в опитите си да изгаси пожар.Личната драма на Дерек,роля играна блестящо от Едуард Нортън, го тласка към нео-нацистката идеология.В лицето на убиеца на баща си той припознава цялата африканска раса и всички чернокожи изобщо.Цялата болка,причинена от смъртта на баща му главния герой превръща в омраза.Трагедията придобива още по-големи пропорции,тъй като и неговия живот е на път да бъде загубен.Загубен във физически,но най-вече в духовен аспект.Красотата на филма е изразена в трансформацията на главния герой.След престоя си в затвора той изцяло преосмисля своите ценности,загърбва черното си нацистко минало и започва наново своя живот.Твърде трудно обаче се оказва за Дерек да се откъсне от сянката на това минало…

Много хора свързват името Чардафон единствено с футболния отбор на Габрово,а знаят твърде малко за личността Продан Тишков.В посочената от мен информация в съседната публикация е описан неговия житейски път.Аз обаче искам да се спра на някои факти и да поразсъждавам върху тях.Той е човек,готов да пролее кръвта си за България.Участник в Руско-турската освободителна война,както и в Българското Съединение,той не веднъж е доказал своя патриотизъм и жертвоготовност.Освен това очевидно Чардафон е и обединителна фигура сред своите съратници-формирал чета,с която на 5 Септември 1885 г. навлиза в Пловдив и обявява Съеднението на Княжество България с Източна Румелия.Макар и с буен темперамент и с екстремистки нагласи-както казва големия български писател Симеон Радев:“ А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му.“-точно от такъв тип хора е имало нужда българското обединително движение.Очевидни са и симпатиите на останалите четници към него-„В комитетската група – пише Симеон Радев, – в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон – смешник, пияница и патриот, бе много обичан.“Да не забравяме и факта,че е бил предводител и на чета-нещо,което е постигнал изцяло благодарение на лидерските си качества.С мимолетни опити в политиката,Чардафон очевидно рано е осъзнал своето призвание-не като човек оглавяващ партия или дори организация като ВМОРО-а като човек влизащ пръв във боя,който с радост ще умре за родината.Той е бил този,който повдигал духа на четниците с пламенния си нрав и смешните си изпълнения-обединяваща фигура,но и непритежаващ дар словото и организационни качества на Левски или на Ботев.Заради това се надявам да помним и герои като Чардафон,герои,чиято нагласа , жертвоготовност и желание за действие са били жизненоважни за Освобождението и Съединението на България.Защото такива герои ни напомнят че е гордост да си българин.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е един от най-светлите моменти в българската история. Това е един от малкото моменти, когато политиците са проявили прозорливост и единодушие, оказали значителна роля в развитието на страната. Сред най-колоритните личности на Съединението е Продан Тишков, известен с прозвището си Чардафон Велики. Той пръв обявил обединението между княжеството и Източна Румелия.

Буйният характер на бъдещия опълченец се проявил още в детските му години, когато заради непрекъснатите си пакости получил прякора Чарда – както наричали непокорните селски говеда. По-късно той прикачил към името си частицата фон, като подигравка с началника на милицията в Пловдив фон Дригалски. Чардафон участвал в подготовката на Априлското въстание, а след Освобождението станал привърженик на Либералната партия. Обявявал се открито против консерваторите, които наричал „черни души“. Заради острите си изказвания бил принуден да напусне княжеството и да отиде в Източна Румелия. Когато започнала активната подготовка за съединението, той обикалял селищата с коня си Треперко паша , за да агитира населението. „В комитетската група – пише Симеон Радев, – в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон – смешник, пияница и патриот, бе много обичан. А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му.“

В с. Голямо Конаре Чардафон организирал своя войска, а по-късно събрал от своите съратници пари за ушиване на революционно знаме. Ролята на Райна Княгиня била възложена на Недялка Шилева – ученичка, която завършвала последния клас на гимназията. Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов бил нарисувал златен лъв, а тя му отвърнала: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, когато виждам моите братя селяни да работят денем и нощем, и то за кого – само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата.“ Недялка Шилева ушила знамето за максимално кратък срок – за по-малко от едно денонощие. Тъй като нямало време да избродира и надписите, заедно с Чардафон избродирали думите: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз. Свобода или смърт. Напред, юнаци!“ Революционната обстановка събудила вниманието на пловдивската дирекция на милицията и тя изпратила префекта на Пловдив Петър Димитров да въдвори ред в селото. На следващата сутрин след пристигането му Чардафон заедно с двадесетина свои съратници, отишъл в двора на къщата, където бил отседнал префектът, и развял знамето. „Господин префект! – извикал той. -В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“ Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, събрали се там, и така Чардафон бил първият, който провъзгласил съединението на страната. Недялка Шилева била знаменоска на четата, която малко по-късно се отправила към Пловдив, където се присъединила към членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов. Генерал-губернаторът на града Гаврил Кръстевич бил арестуван в конака, конвоиран и отведен от Чардафон в Голямо Конаре.

Този ден бил забележителен за него и с друго събитие – годежа му с Недялка Шилева. Скоро след това те се венчали, а на 12 октомври 1886 г. им се родила дъщеря, наречена Свобода последвана от сина им Любен. По-нататъшната съдба на Чардафон, наричан от приятелите си Велики, била отново свързана с войската. Той служил в кавалерията и достигнал до чин капитан. Починал внезапно на 22 ноември 1906 г. Съпругата му го надживяла с близо половин столетие. Тя работила като учителка в Пловдив, Ямбол и София. Малко преди смъртта си през 1959 г. завещала дома си в столицата на кметството в Голямо Конаре. Условието било от приходите да се създаде фонд на името на децата й. Както би могло да се предположи, парите били използвани по далеч по-различен начин – за улесняване живота на партийните ръководители. Така потънала и последната следа за жената, превърнала се в знаменоска на Съединението и за съпруга й, провъзгласил първи обединението на България.

През последните 20 години,така наречения преход, е виден упадъка на българското кино,но там проблема е свързан по-скоро с финансирането,а не със занижените културни критерии.(Все пак една кинопродукция изисква сериозни средства,при голям риск при възвращаемостта им.Да не забравяме,че за тези 20 години американското кино се превърна в тотален хегемон на българския пазар,единствено пълнещо киносалоните.)А пък в телевизионния ефир предавания като „Улицата“,режисирано от Стефан(Теди)Москов незнайно защо загубиха своето място.Те бяха грубо изместени от нови предавания и нови лица като Слави Трифонов,Иван и Андрей,да не забравяме и тяхното протеже Боби Турбото…

Сега обаче ситуацията е съвсем различна и не смятам,че фераристите  са в правото си.Ходът на Шуми изцяло е продиктуван от желанието му да върне позагубилия се интерес към Формула1.Определено неговата фигура ще възвърне част от този интерес.Завръщането му в този момент определено ще помогне за  развитието на спорта,така че критиците му трябва да вземат под внимание този факт.В крайна сметка феновете на „Ферари“ ,както и тези спомнящи си с горчивина годините му на доминация ще трябва да преглътнат недоволството си и да се замислят върху по-важното,а именно развитието на спорта.Защото броя на оттеглящите се отбори се увеличава,а приходите,които ще осигури повишения от завръщането на Шумахер интерес към формула1 ще подобрят повсеместно финансовата стабилност.Това все пак ще помогне на по-голямата част от отборите да запазят местата си в бокса във времената на тежката икономическа криза.Така че пригответе се да посрещнете необходимото зло обратно във Формула1