Archive for февруари 5, 2010

Американска история Х-един филм за човешката трансформация

Американска история-х е един изключително въздействащ филм,отразяващ живота на Дерек Винярд-квартален водач на нео-нацистко движение.Неговият баща,който е бил пожарникар,е убит от черен наркопласьор,в опитите си да изгаси пожар.Личната драма на Дерек,роля играна блестящо от Едуард Нортън, го тласка към нео-нацистката идеология.В лицето на убиеца на баща си той припознава цялата африканска раса и всички чернокожи изобщо.Цялата болка,причинена от смъртта на баща му главния герой превръща в омраза.Трагедията придобива още по-големи пропорции,тъй като и неговия живот е на път да бъде загубен.Загубен във физически,но най-вече в духовен аспект.Красотата на филма е изразена в трансформацията на главния герой.След престоя си в затвора той изцяло преосмисля своите ценности,загърбва черното си нацистко минало и започва наново своя живот.Твърде трудно обаче се оказва за Дерек да се откъсне от сянката на това минало…

смях

Един чукчи дървар отишъл в Москва да си купи моторна резачка. Влязъл в магазина, харесал си една, продавачите му обяснили, че реже 5 кубика дърва на час, той я платил и си излязъл. След няколко дена се обадил в магазина и се оплакал, че не може да отреже повече от 3.5 кубика дърва на час. Обяснили му, че производителя на машината и дава капацитет 5 кубика на час и няма начин да реже по-малко. След седмица пак се обадил да се оплаче, че колкото и да се старае не може да отреже повече от 4 кубика за 1 час.
Шефът на магазина изпратил двамата продавачи в тайгата да видят какъв е проблемът. Чукчито решил да им покаже, приготвил дървата, запретнал ръкави, изпотил се здраво, но стигнал най-много до 4 и половина кубика. Продавачите се спогледали и единият казал на другия:
- Абе, тоя ако вземе да включи мотора колко ли ще нареже?

Чардафон(допълнение)

Много хора свързват името Чардафон единствено с футболния отбор на Габрово,а знаят твърде малко за личността Продан Тишков.В посочената от мен информация в съседната публикация е описан неговия житейски път.Аз обаче искам да се спра на някои факти и да поразсъждавам върху тях.Той е човек,готов да пролее кръвта си за България.Участник в Руско-турската освободителна война,както и в Българското Съединение,той не веднъж е доказал своя патриотизъм и жертвоготовност.Освен това очевидно Чардафон е и обединителна фигура сред своите съратници-формирал чета,с която на 5 Септември 1885 г. навлиза в Пловдив и обявява Съеднението на Княжество България с Източна Румелия.Макар и с буен темперамент и с екстремистки нагласи-както казва големия български писател Симеон Радев:” А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му.“-точно от такъв тип хора е имало нужда българското обединително движение.Очевидни са и симпатиите на останалите четници към него-„В комитетската група – пише Симеон Радев, – в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон – смешник, пияница и патриот, бе много обичан.”Да не забравяме и факта,че е бил предводител и на чета-нещо,което е постигнал изцяло благодарение на лидерските си качества.С мимолетни опити в политиката,Чардафон очевидно рано е осъзнал своето призвание-не като човек оглавяващ партия или дори организация като ВМОРО-а като човек влизащ пръв във боя,който с радост ще умре за родината.Той е бил този,който повдигал духа на четниците с пламенния си нрав и смешните си изпълнения-обединяваща фигура,но и непритежаващ дар словото и организационни качества на Левски или на Ботев.Заради това се надявам да помним и герои като Чардафон,герои,чиято нагласа , жертвоготовност и желание за действие са били жизненоважни за Освобождението и Съединението на България.Защото такива герои ни напомнят че е гордост да си българин.

Българо-американски взаимотношения-първи стъпки :)

Много хора знаят за Американо-испанската война от1898г.В края на 19 век двете държави стигат до конфликт свързан с испанския колониализъм.От своя страна американците искат да се проявят като защитници на свободата и се застъпват за Куба,Доминиканската република и Филипинските острови-остатъка от някогашната могъща колониална испанска империя .Военните действия приключват бързо с победа за американците ,а горепосочените страни минават под американски суверенитет.(голяма свобода,няма що)
Интересен е обаче факта,че не кой да е а Българския Македоно-Одрински Революционен комитет,впоследствие ВМОРО ,предлага свои чети на американците в битката за свобода,изразявайки своята съпричастност към споделящите сходна съдба с тази на Македония държави.Естествено този ход на ВМОРО цели главно привличането на американски финанси,така необходими за продължаването на българското обединително дело.В този момента организацията изпитва сериозни трудности поради липсата на средства и виждат решение в евентуалното споразумение с американците.Този куриоз,обаче няма как да не предизвиква неволен смях у човек.Географската дистанция,”многочислените” български четници,сравнени с военната мощ на Сащ …мисля че няма нужда да продължавам.Естествено до споразумение не се стига,но смелия опит на революционерите остава в историята!

мис Южна Каролина

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.